Да опознаем емоциите си за повече удовлетвореност и баланс в нашите роли

Как емоциите ни влияят?

Замисляли ли сте се колко важни за нас и нашето благосъстояние са емоциите, които изпитваме ежедневно?

Обръщали ли сте внимание кои са преобладаващите емоции, които изпитвате в различните си роли- на жени, майки, съпруги, професионалисти, домакини…и как тези емоции се отразяват на удовлетвореността от ролите ви?

Колко често изпитваме вина и се осъждаме, когато нещо се обърка? Или пък колко много се нараняваме и обиждаме, когато някой, който обичаме постъпи нечестно с нас? Колко пъти се ядосваме, когато нещо не върви по наш план? Или не дава резултата, към който се стремим?

Многобройни изследвания свързват емоционалната интелигентност с успеха в работата, живота и лидерството. Тези, които имат по-висока Емоционална Интелигентност (EQ), обикновено са по-успешни от колегите си с по-ниска такава, независимо от коефициента им на интелигентност (IQ).

Всички знаем, че Емоционална Интелигентност (EQ) е способността ни да познаваме и управляваме емоциите си, но дали наистина го правим и доколко?

За да повишите емоционалната си интелигентност и да бъдете по-успешни във всяка своя роля, е необходимо да опознаете емоциите.

Как да опознаем емоциите си?

За да опознаете емоциите си е необходимо да разберете:

  • от къде идват;
  • какво защитават;
  • как можете да ги използвате.

За тази цел ви каня да направите първото упражнение като:

  1. Напишете на един лист всички ваши роли (на жена, домакиня, съпруга, майка и др.).
  2. Избройте няколко основни емоции, които изпитвате често срещу всяка една от тях.
  3. Обърнете внимание какво преминава през вас, когато изписвате съответните емоции.
  4. Направете равносметка кои от тях си позволявате да преживеете и кои потискате?
  5. Разберете какво защитават – ваша нужда, ценност, граница или др.

По този начин ще предприемете първата стъпка- стъпката на осъзнаването. Тя е важна, за да можете да продължите напред.

Много често определяме емоциите си като добри или лоши и обикновено имаме склонност да потушаваме тези, които определяме за лоши.

Ако се върнем назад във времето ще разберем, че всъщност така сме научени още от деца– колко пъти, когато ни е било тъжно или ни е боляло и сме плакали – родителите ни са казвали да спрем. Колко пъти, когато сме били гневни също сме били критикувани за това?

И така съвсем естествено осъждаме себе си, когато изпитваме „лоши емоции„. Стараем се да не ги показваме. Понякога дори не ги признаваме на себе си.

Но има и моменти, в които до такава степен ги преживяваме, че изгаряме в тях.

А всеки знае, че нито една от двете крайности не е полезна за нас.

За да опознаем нашите емоциите трябва да разберем техния произход и влиянието им над нас. Емоциите са автоматични реакции, които се проявяват в тялото ни, когато сме предизвикани от външни стимули. Те ни сигнализират, че нещо важно за нас не е почетено или удовлетворено- наши  базови, потиснати и неудовлетворени нужди или ценности. Обикновено ние нямаме контрол над тяхното появяване. Но имаме контрол върху начина, по който реагираме на тях. Или върху това как се държим, след като почувстваме това, което изпитваме.  Всъщност как позволяваме на емоциите ни да ни въздействат е ключов момент. Има два варианта да реагираме : единят е да им се поддадем и те да ни водят, а другият е – ние да ги овладяваме и да ги водим.

Ако не обърнем внимание на намеренията на нашите емоции и ги оставим на тъмно- в нашето подсъзнание, то тогава подсъзнанието започва да ни ръководи без да разберем. Тогава емоциите ни водят, а не ние тях.

Казваме си „ами такава съм си“ и отдаваме случващото се на съдбата. Живеем в ролята на жертви на другите или обстоятелствата.

Но ако работим върху това – подсъзнателното да става съзнателно и опознаем източника на емоциите си, и впоследствие изберем  реакциите си, то тогава бихме били много по-спокойни, удовлетворени, балансирани и успешни.

Как да реагираме на емоциите си?

Изборът е наш и ние определяме изхода от външния стимул, т.е. реакцията си.

Вземете например емоцията гняв. Напълно нормално е да се чувстваме ядосани понякога.

Гневът често ни помага да определим нашите граници: какво приемаме и какво не приемаме в нашите взаимоотношения и ситуации. Когато се чувстваме ядосани, това е защото някой е прекрачил границата. Така че гневът не е нито добър, нито лош. Той ни сигнализира, че нещо важно за нас не е зачетено. Че нашите граници са нарушени.

 Докато начинът, по който реагираме на него и начинът, по който се държим, когато изпитваме гняв, може да се определи като „добро“ или „лошо„.

Как обикновено реагирате, когато изпитвате гняв? Заставате ли в защита? Викате ли на всички около вас? Чупите ли нещо? Дали всяко малко нещо наоколо буди разочарованието ви?

Или познавате и разбирате това свое поведение и си давате необходимото пространство и време за обработка на казаното и направеното?

И вместо да реагирате автоматично – вие споделяте какво ви е накарало да се ядосате и изисквате от отсрещната страна да уважават границите ви и важните за вас неща? И в двата случая изборът е ваш.

Ето защо няма добри и лоши емоции– има само добри и лоши реакции.

Но имаме ли време и избор за своята реакция или всичко е дълбоко закодирано в нас самите?

Според невролога от Харвард д-р Джил Болте Тейлър, когато сме предизвикани от заплашителен външен стимул, „Има 90-секунден химичен процес, който се случва в тялото. След това всеки оставащ емоционален отговор е просто реакцията, която човек избира дали да остане в този емоционален цикъл.“

Мислите ни са от съществена важност за изхода от емоционалния импулс – дали ще стимулират повторно веригата и ще държим дълго емоцията в нас или ще излемем от нея след тези 90 секунди. За това Как мислите ни определят нашата реалност може да прочетете в Блога на Дамата с Шестте Шапки.

Освен тях обаче са намесени и нашите модели, които са дълбоко вкоренени в нас. Един от най-мощните модели е естествената ни нужда да търсим комфорта в познатото. Защото винаги е по-лесно да продължаваме да правим това, което винаги сме правили, и да се държим по начина, по който винаги сме го правили, отколкото да променяме нещо в нас, дори това да ни вреди. Дори да не харесваме реакцията си и да я определяме като лоша, ние продължаваме да я повтаряме, т.к. за да я променим е необходимо да излезем от познатото.

Така независимо дали имаме положителни или отрицателни емоции, ние развиваме модели на мислене и поведение през годините, които се вкореняват в нашия подсъзнателен ум. Например, при притеснение, ревност или гняв, нашата психика автоматично повтаря познатата реакция, т.к.  с нея се чувства в безопасност.

Именно тази тенденция многократно да се самосаботираме е психологически феномен, при който човек продължава да повтаря едни и същи тревожни събития и се държи по един и същи модел, просто защото не знае друг начин да се справи.

С първото упражнение вие изградихте обща осъзнатост за това какви емоции преобладават във вашите роли.

За да има промяна и излизане от модела, е нужна подготовка, усилие и постоянство, насочени към конкретна цел.

Как да контролираме и насочиме емоциите си, така че те да ни помагат?

За да контролирате и насочите емоциите си в желана за вас посока, ви каня да направите и второто упражнение:

За целта насочете усилията си към една конкретна емоция. Изберете си една от силните емоции, които изпитвате в някоя ваша роля. Емоция, която ви изкарва извън релси, която ви кара да правите или казвате неща, за които после съжалявате или не може да се познаете.

  1. Спомнете ситуация, в която изпитвате тази емоция. Преживейте я и се свържете се с нея. Обърнете внимание на това:
  • Къде в тялото си я усещате?
  • Как ви кара да се чувствате?
  • Какви мисли я съпровождат?

2. Благодарете й за това, че ви защитава. Че е там, за да ви пази и че има позитовно намерение за вас.

3. Разберете какво е позитивното й намерение:

  • дали ви предпазва от евентуална ситуация, която сте имали в миналото?
  • дали защитава ваша ценност, която е в опасност да бъде потъпкана?
  • или пък ви сигнализира за ваша неудовлетворена нужда?

Ако е необходимо върнете се назад във времето, за да разберете кога е възникнала, какви са били обстоятелствата, как сте се чувствали тогава?

Сега след като сте разбрали какво предизвиква и храни вашата емоция :

4. Проверете дали причината за нейната поява е актуална или е базирана на минал опит и преживяване, което вече не е валидно.

  • Ако тя е базирана на нещо, което ви се е случило в миналото и иска да ви предпази от него, то можете да отговорите на емоцията си с благодарност и спокойствие, че причината да се проявява вече не е актуална и не съществува опасност миналия опит да се повтори. И всеки път оттук нататък, когато се появи й отговаряйте по този начин.
  • Ако пък обаче тя е актуална: разберете от какво имате нужда вие – да удовлетворите своя нужда, да поставите ясни граници, да комуникирате ценностите си ясно или нещо друго.

5. Разберете какво може да удовлетвори вашата нужда.

6. Удовлетворете своята нужда.

И за да повишите мотивацията си за излезане от познатото и търсене на начини за удовлетворяването на тази ваша нужда направете следното:

Представете си какво би било, ако имате това, от което се нуждаете. Ако притежавате напълно и изцяло това, за което тази емоция ви сигнализира. Само така ще разберете какви са ползите за вас от промяната.

Например- ако сте избухлива, когато се ядосате на децата си – опитайте се да разберете яда от какво ви предпазва?  Коя ваша ценност или нужда е пренебрегната? Дали това е нуждата да бъдете чути, разбрани, послушани или вашето желание уважено? Дали това е реакция от напрегнатия ден в работата? Или пък така сте свикнали да бъдете третирани в детството си? Разберете кой е източника във вашия случай. След това определете какво би захранило тази нужда и когато тя е захранена и удоветворена – си представете:

  • Как бихте реагирали в тази ситуация?
  • Какво би било различното тогава?
  • Какви мисли биха ви минавали?
  • Как бихте се чувствали в тази ситуация?
  • Какво бихте казали, чули, направили?

Сравнете двете реакции и последствията, които носят след себе си- във вас и в околните?

Ако в тези 90 секунди можете да направите анализ на ситуацията и източника на емоциите си и да изберете вашата реакция, коя бихте избрали?

Как да се подготвим за следващата ситуация, в която изпитаме силна емоция?

Третото упражнение е да изградите своя план за действие, когато емоцията, върху която работите отново се появи. За целта си отговорете на следните въпроси:

  1. Какво бихте направили, за да си припомните алтернативната на вашата автоматична рекция в следващата подобна ситуация?
  2. Какво би ви помогнало следващия път  да рефлектирате в тези 90 секунди , за да  анализирате ситуацията и себе си и да решите съзнателно как да  реагирате?

За някои хора това би било броене от 1 до 10, за други – дълбоко дишане, за трети – припонмяне на желаната реакция. Коя е вашата малка стъпка в тази посока?

Правейки осъзнат избор и контрол над реакциите от емоциите, които изпитвате, вие сядате на шофьорското място и управлявате живота си вместо емоциите да управляват вашия живот.

Бъдете съзнателни за източниците на вашите емоции! Опознайте ги и ги разрешете.

Осъзнаването е първата крачка. Изборът как да реагирате на тях, е втората крачка. А от повторението идва и изграждането на навика. Да правите това всеки ден, все по-често е третата крачка, която ще ви доближи до това, което искате да бъдете във всяка своя роля. Нещо повече- ще ви донесе много повече хармония, удовлетвореност и баланс!

За по-цялостна, осъзната и насочена промяна, която да ви донесе баланс във вас самите и респективно във вашите роли, може да се запишете за Бутиковата програма „Аз Съм, Правя, Имам„. Участвайки в нея, вие ще развиете емоционалната си интелигентност, както и още много други умения, които ще ви направят успешни и удовлетворени жени.

Очаквам ви!

Не пропускате най- актуалните и интересни теми за себепознание, развитие и баланс между ролите и се абонирайте за Блога на Дамата с Шестте Шапки тук:

Споделяне